Много често, когато човек е в позиция да обвинява близки и познати за определени проблеми – слепота, глухота, не осъзнава, че тази гледна точка го прави сляп да вижда своите проблеми и недостатъци. Обвинителният поглед е първосигнална реакция, повърхностна. Зад определени разочарования в хората винаги стоят и техни лични недостатъци в поведението, в погледа за самите тях, за които всеки има първо да прогледа, после да се излекува, а чак накрая да диагностицира болестите на другите. Защото пропускайки първите две стъпки, човек си остава завинаги болен и страдащ, без да разбира откъде и защо му идва всичко това, обвинявайки за всички страдания хората край себе си. А ето я и самата притча:

Един човек се обажда на домашния си лекар.
– Рикардо, аз съм – Хулиан.

– О, здравей! Какво има, Хулиан?

– Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.

– Но какво й е?

– Започва да оглушава.

– Как така да оглушава?

– Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.

– Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.

– Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?

– Как разбра, че не чува?

– Ами… като я викам, не отговаря.

– Виж, може да е заради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария. Ти къде си сега?

– В спалнята.

– А тя къде е?

– В кухнята.

– Така. Извикай я от там.

– Марияаааа…! Не, изобщо не чува.

– Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, за да видиш кога ще те чуе.

– Марияаааа…! Марияааа…! Марияааа…! Няма начин. До вратата на кухнята съм и я виждам. С гръб е към мен и мие чиниите, но не ме чува. Марияаааа…! Нищо.

– Приближи се още.

Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и крещи в ухото й:

– Марияаааа…!

Побесняла, жена му се обръща и му вика:

– Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искаааааш…?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш”. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар…

Хорхе Букай