Нарцисистът ще създаде съвсем съзнателно динамика на привличане и отблъскване като изведнъж изчезне след любовно бомбардиране, за да направи жертвата си по-зависима и да я контролира. 

Човек с ОСП ще се изпари, когато почувства, че „изчезва“ или „се слива“ с другия или когато интимността е застрашаваща или създава чувства, с които не знае как да се справи, защото дълбоко в себе си не смята, че е достатъчно добър за сериозни отношения. 

 

Нарцисистът има грандомания, чувства се по-добър от останалите, независимо от обстоятелствата, които доказват друго, смята, че е специален и че повечето хора не могат да го разберат. Обожава конфликтите, за да може да се „нахрани“ с емоциите, които създава в околните. 

 

Човекът с ОСП има една дълбока несигурност и страх в себе си. Това е причината да избягва конфликти и да иска нещата да са винаги от слънчевата страна. Резултатът е отблъскване на другия, когато се чувства несигурен, тъй като не иска да бъде видян като слаб. 

 

Нарцисистът се преструва на емпатичен като много добър актьор и може да изглежда сякаш търси интимност, но това винаги е с крайна цел (секс, пари, да бъде обожаван). 

 

Човекът с ОСП изпитва истинска емпатия, но трудно толерира дълбоки чувства, интимност и близост дори и да я жадува. 

 

Нарцисистът отговаря на всяка една мнима заплаха с емоционален, физически или психически тормоз, унижение, подигравки, газлайтинг, клевети или триангулация. 

 

Човекът с ОСП бяга, избягва или се откъсва, когато се чувства заплашен във връзката. 

 

Нарцисистът не уважава личните граници и реагира бурно, когато такива биват поставени. 

 

Човекът с ОСП има нужда от време сам, за да събере мислите си и се чувства много по-добре, когато партньорът му даде време да назове, разбере и интегрира чувствата си. 

 

Нарцисистът жадува внимание и обожание. 

 

Човекът с ОСП се чувства неудобно, когато е център на внимание, трябва да помоли за помощ или услуга. 

 

Нарцисизмът е нещо, което в голяма степен не подлежи на промяна като личностна характеристика, докато отбягващият стил на привързаност се лекува, стига да искаме са свършим необходимата работа, за да можем да живеем пълноценно.