“Имам дългогодишна връзка с моя партньор,с който в един момент усещаме охладняване,но и от негова страна унизително,грубо,критираско поведение,с което вече не мога да живея -по този начин.

Искам промяна и коренно ново ниво на взаимоотношения.

Вярвам,че ти Ваня можеш да ми помогнеш в това и ти благодаря за цялата колекция от полезно съдържание.”

„Семейна съм с 1 прекрасно малко детенце. Със съпруга ми влезнахме в една рутина,която започна да се настанява между нас. Липсва ни пълноценна комуникация,активно изслушване и приемане на различната гледна точка. Бих искала да има повече свободно изразяване на емоции,чувства,преживявания,сплотеност,искрена благодарност, споделеност,грижовност,любов във всичките и прекрасни форми. Детето ни да живее здраво и щастливо и да се изгражда като личност по възможно най-добрия начин в приятна, любяща среда. Да живеем наистина нашия живот,а не този които ни се налага отвън. Да поставяме без страх,угризения здравословни граници там, където наистина е крайно необходимо. Да не позволяваме на негативното да навлиза в нас и да ни пречи на отношенията. Да си даваме искрена,истинска и трайна прошка. Да сме търпеливи,вярващи искрено в красивата промяна. Да се научим да се ценим и уважаваме по красив начин. Да изградим нов мост един към друг по отношение на доверието. Бих желала да имаме волята по твърдо да се заявяваме и подкрепяме като едно цяло. Аз опитах да  бъда още по- разбираща,търпелива,любяща,грижовна,всеотдайна. Усещам,че съпругът ми също е объркан.„

“След две години майчинство, започвам отново да търся себе си. Чувствам се непълноценен човек, недооценена, търся постоянно одобрение. Смятам, че имам ниска самооценка и изпитвам необходимост да съм сред хора – ясно осъзнавам,че не се чувствам цяла, ако съм сама със себе си.”

„Жена ми ми поиска развод,обичам я повече от всико и не искам да я загубя.Женени сме от 3 год и имаме прекрасна дъщеря на 2 год.Сама напусна семеиният ни дом и сега живее при родителите си с дъщеря ни. Хиляди писма и изпратих с желанието да се върне, и колко много я обичам.Готов съм да се променя в името на любовта която изпитвам към нея.Разликата в годините ни е 13 год. Ако се разведем това ще ме сасипе,защото безкраино много я обичам и немога да живея без нея и без дъщеря ни!!„

“С партньора ми не се разбираме; постоянно сме във спор и скандали, след които следват обиди, които повечето са от моя страна. Искам помощ. Опитах се да го разбирам, когато е ядосан, когато не е във настроение, да приемам че причината може да е във мен, да не го закачам. Страх ме е да не се разделим.”

“Чувствам се като в капан, не мога да освободя мислите си от въпросната връзка и мъж, с който сме били многократно разделени и отново заедно.”

“Психически,не се чувствам добре,зарязана и отхвърлена съм от човека към когото изпитвах най много любов,сгреших, чувствам се виновна,като в капан съм,не виждам път нагоре,ще полудея. Всичко опитах да си го върна,преди три месеца той ме заряза заради самата мен,от тогава до сега живея в ад,търся го,моля се,една седмица съм блокирана навсякъде нямам връзка с него,после отново започване комуникация само с чат,ходих да се моля на майка му,ходих да се моля на баба му, резултати няма,днес за пореден път съм блокирана навсякъде,въпреки че снощи ми каза,че ме обича,днес ми каза, че не ме обича.”

„Със съпругът ми сме пред развод и разделени. Имаме две деца и 11 годишен брак. Причините са и от двете страни, като той в момента обвинява само мен. Моите грешки са недоверение, не се обичах и уважавах, всичко правех за двете ни деца и за него, само и само да са доволни. Две години живяхме с чужбина и тогава дойдоха още по – големите трудности. В една чужда страна, без среда, роднини, аз бях се вкопчила в него и може би това го направи неуважителен към мен. Аз разбира се имам още чувства към него, не знам това дали е достатъчно. Но той не иска да живее повече с мен.„

“Не мога да продължа напред след бифшия ми приятел. Постоянно се обвинявам, че заради мен се разделихме. Не искам да живея без него… но той отхвърля всеки мой опит да се свържа с него. Сигурно ме мрази.”

“Често се ядосвам и избухвам в неконтролируем гняв. Гнева ми понякога води до сериозни последствия,но не мога да го контролирам. После се разтроивам, плача, защо съм постъпила така,но нищо не мога да променя.”

“Вървейки по пътя на своето „израстване“ установявам, че лично при мен много често гнева и негодуванието се проявяват, щом срещна някакво мнение насочено към мен или живота ми. Например „трябвало по добре да организираме домакинството си с моя приятел“ каза баба му и се чудя защо вътрешно се впрегнах? Когато някой ме критикува или вижда някакъв недостатък в мен, се обиждам, гневя и реагирам остро. Искам да владея себе си по-добре и да не се влияя от чуждото мнение.”

„Когато пред мен има голяма ,,пречка“, аз избирам или да се откажа, или да я отложа за когато я ,,почувствам“. Така се озовавам в ситуации, от които ми е трудно да изляза и не знам какво да предприема. Имах връзка с едно момче, която преди време прекратих, но не бях в добро финансово състояние, за да се изнеса, а и в емоционално такова – не вярвах, че ще се справя сама и продължихме да живеем заедно. След това срещнах сегашния си приятел, с когото сме заедно от декември, живеем у тях… В началото всичко беше прекрасно, след това започнах да ставам „обсебваща“, сякаш ми е длъжен да е с мен постоянно и в крайна сметка – връзката даде рязко назад. Започнах да не се чувствам удовлетворена от нещата, които правя и в момента просто търся начин да изляза от дупката, в която съм…“

„Не мога да започна сериозна връзка.
Първоначално всичко върви добре и на следващ етап нещата не стават и всичко пропада.“

„С моя съпруг се познаваме вече десет години, но напоследък е много раздразнителен, избухва лесно за дребни неща и крещи, а това ме кара да се чувствам много зле. Харесваме се и се обичаме все още, след като през август месец тази година направихме сватба, но не разбирам защо отношението му към мен се промени…„

„Мъжът ми има 8 год.връзка с друга жена.Не издържам повече.Заявявала съм му многократно,че искам да се разделим,но той категорично отказва,като заявява,че ще живее с мен и никога няма да не остави.Всичко друго било забавление и нищо сериозно.Имаме брак от 28 год.В момента прекарах операция на главата от аневризма и на 21.03.ми предстои още една.Психически вече не издържам,защото виждам,че той буквално е обсебен от тази жена и всячески ме лъже,че това бе е вярно.Току-що пак вдигнах високо кръвно след поредното му излизане да й се обади уж да й се накара,че уж му пишела глупостите.След като се върна му заявиха,че не мога повече,че вдигам кръвно от лъжите му,от факта че посред вечеря излиза да й звъни.Правила съм се на това,което той търси в нея.Била съм и курва в леглото,защото той това иска.Задоволявала съм всякакви негови прически,дори и финансови само и само да му е добре.Била съм й сърдита и твърда .Нищо не помага,той си я обича ,но отрича,че ще живее с нея.Тази вечер бай -накрая ми заяви,че ще се изнесе да се разделим,защото съм го била изнудвала със здравословното ми състояние.„

„Имам приятел, с който живея от 3 години. Отначало всичко вървеше добре, впоследствие аз се отдръпнах, той също и секса го има 1 път в месеца. Аз започнах да изстивам още повече и не знам как да променя това…„

„Проблемът ми е в това, че имах трудно детство след това ужасни връзки и от там проблем с наркотици…“

„Имам сериозна връзка с моя приятел и сме сгодени. От известно време имаме неразбирателство между нас и това е основно заради facebook. Аз все си мисля, че си пише с други момичета, а и той почти всеки ден ми говори за други момичета, че му пишат, а мен това нещо ме изнервя. Много сме се карали заради това, сърдила съм му се, казвала съм, че ще разделим с надежда да има промяна, но промяна за един два дни и после пак си е същото. Много изнервена съм станала напоследък. Искам да се промени това нещо. Искам да бъдем щастливи, да се разбираме, да не бъда толкова ревнива и насноятелна.„

„Твърде много се раздавам и разбрах най-накрая, че никой не е виновен, аз съм проблемът и ми е нужна помощ. В застой съм. Самобичувам се и изпадам в състояние, което не е особено продуктивно.„

„Гледах разказа на ваша клиентка.При мен се случи същото.Преди 20 години видях сестра ми с мъжа ми интимни.Изпитах ужас.Бях бременна с второто ми дете.В осмия месец.
Нищо не казах.Мълчах до сега.Никой не знае за това.Скрих го от родителите ми.За да не ги тревожа.Аз все още живея с мъжа ми. Опитах да се разделя с него.Направих го дори,Но отново се върнах при него.Страх ме е, че сама няма да се справя с две големи деца.„

„Имам съпруг и детенце на 1 годинка. От 5 години сме заедно със съпруга ми и нищо не е като в началото. Вече мисли, че съм се променила много изобщо не съм като в началото на връзката. Смята, че съм тъпа, изкуствена, използвачка, некадърна и т.н. Мое мнение е, че съзнателно избрах човека, с когото да вървя по пътя си и до края ми… Статията Ви за влюбване/любов ми резонира на живота ми в момента.„

„Във връзка с мъж от 7 г съм,имаме 2 деца,тази година юли месец ми предложи брак и аз казах да, но не съм сигурна, дали наистина го искам, дали ще бъда щастлива, заради това, че той много се промени в последните 3 г години. Вече не се чувствам обичана и подкрепяна, желана и на първо място в живота и сърцето му. Мисля, че си има любовница, заради телефонни разговори с колежка след 22 часа по 1,2,3 часа продължителност и изпращане от нейна страна на снимки, които после биват изтривани. Имам чувството, че е с мен, само заради децата, защото аз нямам собствен дом и няма къде да ме отпрати с тях, ако пък той остане с тях трябва да ги гледа, а и хората ще го съдят за постъпката и се прибира късно, все е с приятели да пие бира, прибира се в 22 часа, дори и през седмицата и стой буден 30 минути до час и си ляга, не пита за деня ми, не разказва за своя, просто се е затворил в себе си и не иска да споделя.„

„Имам шест годишна токсична връзка от която искам да се освободя,но нямам сили за промяна. Опитвала съм да се дистанцирам,но без успех. Звучи нелогично,но ме е страх от раздяла.„

„Желая да стана силна самостоятелна жена и да се освободя от зависимостта си към партньора си.„

„Родена съм под архетипи Момиче+Любовница,но животът ми не е бил лек и ми се налага да живея като Кралица. Проблем е , че отговорността и работата ме разболяват и съответно нямам енергия да привлека силен мъж,какъвто искам да се погрижи за мен. Или го привличам,но не ми достига енергия да го задържа,защото съм изморена от отговорности и ангажименти. Страхувам се, че завинаги трябва да остана силна жена и да не срещна мъж,който да е лидер и да поема отговорностите,а аз да пея танцувам,раздавам любов и радост.„

„На скоро се разведох, но не съм преодоляла това. Отглеждам детето си сама и се опитвам да съм силна, но емоционално се чувствам съсипана. Не мога да разбера как се стигна до тук и не мога да разбера поведението на хората около мен.„

„Проблемите са много, като личност първо не мога да поставям граници, трудно ми е да казвам не, заради семейството ми, следващия-приемането на любов, все още съм в мъжка енергия, не мога да изляза от нея, не мога да приемам комплименти не само от мъжете, подаръци, не вярвам на мъжете, сякаш слагам стена помежду ни, за да остана независима, трето-отношенията с мъжете, поради явно необичане на себе си, ме манипулират, не ме уважават и съответно не се получава…в момента съм в процес на раздяла и имам малко дете.„

“Имам проблем със самочувствието и не вярвам в собствените си сили. Чувствам се слаба, неуверена и имам проблем в отношенията с мъжете. След развода със съпруга ми, който ме биеше, вече не вярвам много на мъжете.”

„За пореден път преживях раздяла с мъж, който си тръгна без обеснения, а историята започна обещаващо. Не намирам отговор къде бъркам в любовта…“

“Имам проблем във взаимотношенията с партньорката ми. Заедно сме от 8 години, през които винаги сме имали проблем в интимността. Проблемът идва от мен. От самото начало тя обяви, че за нея е много важен сексът в една връзка. Това мен ме стресна до някаква степен. Имах проблеми с потентността, които в последствие отшумяха, но неувереността и нежеланието останаха, а на моменти и се засилват. Отблъсква ме постоянното искане на секс, но не по някакъв по- нормален начин, а постоянно натякване. Допълнително ме отблъскват и постоянните битови караници. На няколко пъти започвах насила периоди в които сме били интимни доста често и продължително, но поведението реално не се променя и при мен отново настъпва едно нежелание. Реално не чувствам нужда да бъдем интимни. Нямам желания и намерения към други жени. Не съм изневерявал. Не съм го и помислял. Караме се за битовизми, не си говорим, през няколко месеца се стига до по-голям скандал, при който винаги се говори за раздяла. Започват заплахи, относно дали ще си виждам детето, ултиматуми да не живея в същия град, иначе няма да си виждам детето и тн.”

“Трудно ми е да приема себе си, защото съм с различна сексуална ориентация и ме е срам от мен самата.”

“Понякога се чувствам предадена ,не ми допада ,че живеем в къщата на свекърва ми ,защото въпреки промените които направих като подобрения и ремонти тя се бърка във всичко ,дори подпитва детето ,което ме дразни а съпругът ми с едно спокойствие не и обръщай внимание. Десет години се опитвам да и угодя а тя все зад гърба ми действа. Опитах какво ли не и с лошо и с добро ,то не бяха подаръци,почивки ,изненади за рожденни дни ,маникюр ,фризьор,Гледам я не работи ,няма пари ,помагаш му а то ти мисли лошото. Не мога вече ,дори мисля за раздяла с мъжът ми.Опитах и с добро и с лошо. В началото на нашето запознанство ,започнах да и правя жестове на уважение ,чрез подаръци. После постоянно и помагах за сметки и други битовизми. Те никога нямаха пари,все чакаха някой да им даде ,дори съпругът ми беше неуверен. Аз имам две деца от предишни бракове ,уж не им пречеше ,но когато казах ,че нямам вече пари отношението им към мен и децата ми се промени. Видях, че ме използват за пари и спрях да давам. Когато забременях и казах че ще живеем в наш дом ,тя злобно ми каза ,че детето на синът ми ще бъде тук а другите деца на друго място. След раждането издържах 20 дни така да тичам между две къщи и да гледам другите деца за които се притеснявай. Не издържах и си тръгнах с бебето на 20 дни. Мъжът ми не ме последва ,мобилизирах се и си наех жилище ,което заплатих с бижутата си. Нямах пари но имах три деца и това ме мотивираше да търся решения. След известно време съпругът ми си дойде и ме помоли да остане с нас. Всичко беше добре въпреки че правех всичко сама ,докато не се върнахме в апартамента им след години. Не даваше да правим промени, децата ми от първия брак да не идвали и куп глупости.”

“Имам чувството, че съм се изгубила и искам да продължа и се мъча но но ме връща и се отказвам. Може би и несигурността в мен ми пречи и това, че не вярвам доставни в себе си и на какво съм способна.”

„Мъжът, с който мислех, че ще създам семейство ме изостави. Миналата седмица ми каза, че иска да се разделим, защото не искал да ми губи времето. В последствие разбрах, че си пише с друга. Всички мои бивши избират други жени пред мен. Искам отново да сме заедно, не искам да се отказвам от него, но не знам как…“

„На 28 години съм и имам проблем с родителите на жена ми, а оттам се ядосвам и на нея. Бих искал да имам позитивна нагласа към всеки човек, дори и неприятните и тези, които няма как да избегна (в случая родители й). Опитвам се да се променя, но бих искал повече насоки към това как да приемам хората, които не ме искат и уважават.“

„Имам проблем в задържането на мъжете до себе си и развитието на връзката. В началото всичко е бурно , прекрасно и след това изтървам момента и отблъсквам мъжа от мен.“

„Имам 2 деца- на 1 г. и 6г. Съпругът ми е по-голям с 13 години от мен. Трудно е да се опише проблемът ми, защото не е постоянен. Много бързо се паля, викам, често съм крайна в емоциите си. Нерядко съм мислела за самоубийство,  но съвестта ми не дава да оставя децата. Благодаря на Бог, че ги има. Те са моят стимул за живот. Те са е причината да напълнея с 20кг и да не мога лесно да ги сваля. 

Искам да преминавам леко през проблемите в ежедневието,  защото от елементарни, стават огромни. Нямам време за себе си. Всяка свободна секунда лягам, за да си почина. Живеем в малък град. Еднообразно е и няма много избор за забавления. Доходите не са ни големи и в момента сме отрупани със заеми. Имаме постоянна работа, но тя е свързана с деца и  двамата със съпруга ми сме напрегнати.“

„Не мога да приемам помощ от страна на мъжа до мен. Срамувам се дори да взема един шоколад от него и винаги след това се чувствам длъжна. Усещам, че го отблъсквам по този начин, усещам, че вътрешно копнея за тази помощ или ласка от негова страна, но проблема е, че не мога да я приема. Има моменти, в който осъзнавам, че с държанието си аз съм мъжът, а не жената….но за съжаление сама на себе си не успявам да си помогна. Най-вероятно имам останала травма от бившият ми съпруг, но определено има проблем в мен.“

„Преди година започнах връзка. Началото беше романтично, красиво. Заживяхме заедно. След месец започнаха прояви на неуважение от негова страна. След девет месеца без разговори и обяснение ме напусна. Вече 6 месеца ми звъни късно вечер, но не желае да разговаряме в нормално време. Така и не разбрах защо точно се отдръпна. Имам подозрение, че е психопат и той може би също усети моето отдръпване. Не спирам да мисля за него и за ситуацията. Не знам да се боря ли за връзката или да забравя. Липсва ми много, чувствата ми се борят с разума и не мога да взема решение. Изчетох безброй книги, статии, изгледах видия, говорих с приятели, но нищо не помага. Вече съм притеснена за здравето си и разбирам, че няма да се справя сама.„

„В депресия съм причината е знам неразбирателството с моя съпруг и като допълнение останах без работа. Опитах с разговори, книги, обучение в интертет и психиятър, но няма измъкване, оправям се и после пак на ново.„

„Аз съм 36 години, готина мацка – разведена. С първият ми съпруг отношенията ни се влошиха след сватбата и окончателно прекратихме връзка, след като със синът ни се случи инцидент и той вече 8 години е във вегетативно състояние. Разбира се беше му по-лесно да обвини мен и много бързо си намери друга жена. И така към днешна дата имам още едно момче на 3 от друг мъж с който живеем на семейни начала. Напоследък все повече живота ми започва да прилича на първият ми брак. Чувствам се по същия ужасен начин. Тази буца на гърлото ми е застанала и няма мърдане. Нямам право на мнение. Нямам право на искания. Всичко което кажа или искам е глупаво. Не иска да се разделим но не го намирам да е щастлив. Секс разбира се не правим.„

„Здравейте, бременна съм в 8ми месец, преди 2 месеца човека, с когото живея, реши да ме остави без да помисли за мен и за детето, което чакаме и пожела да се върне при бившата си жена след 6 годишна раздяла. От тази жена имат дъщеря на 13 год. След като бившата му се разделя с втория си съпруг, с който е живяла 6 години (да уточня, че тя напуска бащата на детето си, също така и детето си и се омъжва за втория си съпруг),  в същото време решават да пратят дъщеря им в Германия, където тя живее, защото тук в Бг започнала да бяга от къщи и да ходи с най – различни момчета. Дъщеря им по време на тяхната раздяла и по време на нашата 5 годишна връзка е била отглеждана от баба и дядо по бащина линия. След като нашия човек беше отхвърлен от бившата си той прибира дъщеря си отново в Бг и иска да се съберем отново, не знам дали да му се доверя след като 2 пъти ме заряза и прави опити да се събере с бившата си и всеки път като се напие води разговори по телефона с нея в късни часове. Ще ви бъда благодарна, наистина съм на кръстопът. Аз също имам дъщеря на 9 г. от първи брак сега чакам момченце. Отгледала съм дъщеря си сама, мисля че ще се  справя и с още едно дете, но не е въпроса до това.„

„Аз съм твърде “силна“ жена, повече мъж от мъжа ми. Справям се сама с живота, с две деца, но мечтая за здраво, сплотено и щастливо семейство.„

„Приятелката ми е украинка, с която се запознахме, докато работим в Англия. За съжаление нещата, които сме преживели преди и двамата в момента са коренът на нашите проблеми. Тя е била под тормоза на човек, който постоянно се е опитвал да я контролира. Аз й нямам доверие, а тя ме сравнява с бившия си. За съжаление тъкмо направим една голяма крачка напред и след това правим 10 назад.„

„Разделих се с приятеля ми. Той продължава да ме търси. Искам да осъзная проблема и дали нашата връзка има бъдеще. Имали сме много разговори, но без особен успех. Най-много би ме наранило унижение.„

„Разведена съм с дете и имам паник атаки. Имах страхотен период след развода си изглеждах добре и се наслаждавах на живота. Сега съм във връзка от 3 години с мъж, който уж ме обича, но ме кара някак си да не се грижа за себе си; също така той се стахува да ме представи пред родителите си. От това ме боли и се чувствам неоценена и пренебрегната! До този момент съм го молила да заживеем заедно или да се разделим, и той предпочита да не сме заедно пред това да ме запознае с техните.„

„Водещият проблем при мен е, че мъжете ме отбягват, искат да имат само сексуален контакт с мен. Не разбирам къде е проблемът, колкото по-добре се държа с тях, толкова по-унижавана и отхвърляна съм. Зная, че проблема е единствено в мен.„

“Имам предишен брак с 2 деца, разведена, изоставена от бившия мъж.Търсех мъжа, който да ме уважава. Той- изгонен от много малък от дома си с разведени родители, тръгнал едва от 10 годишен да си бори с живота ,започва с най-лошите неща, които научава на улицата,кражби, наркотици, следва затвор, а след това 2 несполучливи връзки, които завършват с предателство и не какво да е, а изневяра със собственият му баща! Той е студен с огромно его и мразещ жените. На първата ни среща ми каза: „АЗ СЪМ ПЪЛЕН БОКЛУК И НЕ СЪМ ЗА ТЕБ.“Аз го целунах и му казах: „ТИ СИ ЗА МЕН“. Вече сме заедно почти 2 години имаме прекрасно момченце на 8 месеца.Аз го разчупих, промених го,стана мил,романтичен,добър…Но проблема е там, че си мисли, че и аз ще го предам,толкова е наранен и изпитва страх да не ме загуби; целият ни красив живот му се струва ,че като че ли ще се срине. Страх го е….много….плаче…..аз му казвам и показвам че той е единственият за мен ,не ходя никъде без него, винаги излизаме заедно.Живея за него,дишам за него, той е моето сърце.Моля ви помогнете ми за да му помогна и на него.Явно вината е в мен, не знам...”

“Винаги попадам в токсични връзки. Прекалено много се привързвам и не се уважавам. Сякаш живея живота на другия и не смея да правя нищо, което ми харесва или да отида някъде без него, защото вечно ме е страх от изневяра и някакви такива неща.”

“Не успявам да се откъсна емоционално от бивш партньор.Имам натрапчиви мисли и не се чувствам добре.”

„Токсични взаимоотношения, придружени с психически тормоз и физическо малтретиране. Неподходящи връзки, с все така неподходящи партньори, в които се обсебвам и губя себе си, себеуважението и  самочувствието си.  Един кръг, от който не мога да изляза. Харесвам се все по-малко и се чувствам все по-недостойна за всеки следващ “мъж на живота ми”.“

“Проблем с приятелските взаимоотношения през годините. Неразбиране от страна на най-близките ми хора, които мисля за приятели. Разминавания в очакванията и различни виждания относно брак, дете, семейство. Чувствам се самотна през най-важния етап за мен от животта ми – бремеността.”

„Получавам постоянна критика от партньора си и подигравателно отношение. Последните  2 години не се говорим освен с обвинения и спорове, не споделяме, не прекарваме качествено време заедно. Според мен той винаги е бил такъв просто аз не то бях забелязала преди. Смятах, че е нормално да се държи така и си мълчах. Вече не мълча, но нещата прерастват в скандали. Не го обичам.  Не го понасям, когато ми се подиграва. Всеки ден мисля за раздяла. Изключително ми е болно и наранено. Най-лошото е че дъщеря ни расте сред постоянни скандали, които я травмират. Не бих искала тя да избере мъж, с който е нещастна, а това е примера, който й давам. Наскоро споделих с приятелка, че напоследък просто си отглеждаме детето заедно и тя едва тогава след години наред, в които се познаваме ми сподели, че всъщност не го харесва и смята, че той не се държи добре с мен. … 

Може би в началото на връзката ни съм искала да избягам от родителите ми и съм била готова на всичко, но това вече не е така и една връзка, в която липсва уважение ми тежи. Липсва взаимна подкрепа, разбирателство и взаимопомощ, мило и подкрепящо отношение ми тежи и задушава. Може би наистина отношенията ни са станали отровни. Той дори ме лъже за глупости, което е унизително. А постоянно си мисли, че аз го лъжа … което е ужасно….

Не мисля, че ще ни изостави и напусне, но не мога и повече да търпя настоящата ситуация“

„Често изпадам в дупки и депресивни състояния, на 38г. сьм и все още не съм открила моето призвание, нямам дори никакво любимо хоби, което да ми доставя удоволствие, поради тази причина гледам следобедите ми да спя, за да съкратя скуката. Нямам тая жизнена енергия, която бих искала да имам, за да съм на 100% полезна и пълноценна за семейството ми. От скоро съм и в чужбина, не работя защото трябва да се грижа за децата си.

„Моят партньор напоследък взе да се държи грубо с мен, започна да си изпуска нервите и да вика за необясними за мен неща. Виждам, че има проблеми, но не мога да му помогна и не знам как да се държа с него.„

„Аз съм израстнала в дом за деца и не съм изпитвала майчина и бащина любов. Порастнах с мисълта, че един ден ще създам здраво и стабилно семейство. Така и беше до преди 1 година, когато животът ми се промени тотално. Нямам чуства към бившия си мъж, но съм му ядосана за това, че разби мечтата ми. Той ми беше опора, приятел и семейство, но сега се чуствам изгубена сама и празна. Нямам мотивация даже нямам и мечти, не знам какво искам, чувствам се изгубена и не знам по кой път да поема, за да бъда една достойна майка за децата си, а не един все нещастен плачещ човек.„

„Основен проблем е неспособността ми да казвам НЕ и да поставям граници, а от отсрещната страна съм доста добре манипулирана. Партньорът ми е егоист, а аз пълната противоположност и не мога да се примиря с това, искам да се преборя, но не знам как.“

„С Ники живеем от 3 години заедно,отначало всичко тръгна добре и на 1та ни Коледа той ми предложи, а аз приех, но за да не го обидя, а не защото исках, впоследствие му казах че преди това съм имала връзки, който ме съсипаха и не искам да бързам не съм готова. Той взе да работи 24 /7, а когато е вкъщи спи спи и спи. Скарахме се и спряхме да правим секс. Дори докато вечеряме и заспиваше и от там аз взех да изстивам и така 2 години почти караме на 1 път секс в месеца, а аз съм през месец на гинеколог с хормонални проблеми и хапчета. Живеем като съквартиранти. Това, което ми тежи е, че може би скоро ще дойде нашия край, защото от скоро и майка му, му пълни главата само за деца и той ми мрънка за това и че щял да направи белята и щяло да е късно като разбера. Опитах се да правим по-често секс, но някак си аз съм дърво и нямам желание за нищо. Мисля че проблемът е в мен изцяло, но пък си мисля, че ако съм с друг, няма да са така нещата в леглото. Готова съм за последен опит на 100%, ако не се получат нещата ще трябва да му освободя пътя да живее щастливо и да има деца от друга.„

„От 3 години съм с моят приятел и още не ме е запознал със семейството си ! Въпреки че прави всичко за мен и ме обича! И поради не знам още каква причина не говори за нас в бъдеще и това да живеем заедно ! Имам чувството че има нещо, което го притеснява може би това че съм разведена ,или нещо друго!„

„Имам връзка от година и половина този не говори има моменти, в които просто изчезва за ден два, може и повече, имам чувството, че правя неща, които го карат да не се чувства достатъчно мъж .Готова съм за промяна позитивен човек съм.„

„Започнах отношения с мой колега , който беше в процес на развод , заради изневяра на жена си..Почнахме да се виждаме неангажиращо , но след няколко месеца и двамата се влюбихме и започнахме да правим планове за нас.Като той от един момент все се отдръпваше и после приближаваше , аз започнах да ревнувам и д си мисля , че има друга…направих му няколко пъти фасони и изречения , които още повече го отдръпнаха и в един момент ми каза, обичам те, но не мога да се ангажирам с връзка.  Спря да се обажда и не съм го виждала месец.Обеща тези дни да се видим и да ми каже нещата очи в очи.Аз мисля, че е увлечен от моя колежка , защото дори не иска да се виждаме инкогнито както досега..Обичам го, искам да бъда с тоя мъж. Той е прекрасен, обвинявам себе си, че заради моите травми и страхове и вкопченост го отблъснах тотално.„

„Бащата на детето ми години наред ми вменяваше вина, без да се усетя ме манипулираше, осъзнах се и взех решението за раздяла. Не желая да се събираме. Този човек не подлежи на промяна. Искам вътрешно спокойствие, положително мислене и изчистване на детската травма, обич към себе си и самоуважение, за да имам и стойностни отношения със хората. Не изпитвам омраза към никого, на моменти се усещам, че допускам нападателните думи и отрицателното отношение.„