Ако разгледаме женските желания през призмата на еволюционната психология, ще открием съвършен математически модел. Оптимизиран за създаване на потомство с мъж, с когото имат най-голям шанс за оцеляване, добруване, просперитет. През призмата на същия този модел, аз самият преди време бях „неправилният“ избор. Бях опасен мъж, дълбоко разочарован от света и хората, борещ се със собствените си демони. Бях опасен, защото бих разбил сърцето на всяка влюбена в мен дама. Неволно, но и неизбежно. И въпреки това, бях като магнит за много жени. Особено за онези, които всъщност инстинктивно предусещаха опасността, но въпреки това зраво хлопваха вратата на сейфа зад гърба си. Коя е тази невидима електромагнитна сила, която не просто противоречи на милиардите години Еволюция, а и с лекота ги побеждава? Кое е онова гравитационно поле, разкъсващо сякаш самата тъкан на реалността? Тази сила, мили приятели, вярвам, е силата на една друга Еволюция – тази на душата. Интимността с опасните мъже прониква право през всеки защитен пласт, увит около раните от детската ни травма. За да я задейства отново, в опит и с молба на душата ни този път да бъде осъзната и излекувана. Връзката с подобни хора е дълбоко разтърсваща и болезнена, за да ни пробуди от съня. За да ускори процеса на развието ни, по пътя ни към щастието и свободата.

Какво се случва обаче, ако все още не се чувстваме готови за този ускорен курс? Намираме начини, често съвсем неосъзнато, да спрем развитието си. Така любовта ни към тези мъже се превръща в зависимост. В бягство. В наркотик. Повтаряме един и същ модел, отново и отново, без да разбираме урока, който следва да научим. Опасният мъж има много лица. Понякога в последствие разбираме, че е опасен. Но често пъти „червените флагове“ са видни от начало. И интуицията ни казва да се пазим. Той е алкохолик. Комарджия. Наркозависим. Криминално проявен. Горд със сексуалните си подвизи. Постоянно депресиран. Професионална „жертва“. Незадържащ се на една и съща работа. Перманентно безработен. Отчаяно нуждаещ се. Обсебващ. Изпълнен с гняв и омраза. Вербално и физически насилващ. Обвиняващ другите за неуспехите си. Контролиран от майка, за която нито една жена не е “достатъчно добра“. Опасният мъж има много лица. Жената, която винаги се влюбва в него – също. Но все пак, ако душата ѝ можеше да говори през мен, то би ѝ казала следното:

Погледни мъжа, когото обичаш. Студен ли е той? Емоционално недостъпен? Контролиращ? Агресивен? Груб? Незрял? Отхвърлящ? И ако въпреки болката, която любовта към него ти носи, чувстваш нещо така познато и уютно, то прилича ли той на някой друг? Срещала ли си го и преди? Виждаш ли в него някой от родителите си, а може би и двамата? И ако е така, то знай, че дори да го превърнеш в онзи любящ, грижовен и подкрепящ те партньор, за когото си мечтаеш, това няма да промени тях. Няма да промени и миналото. Няма да измие болката и горчивината от факта, че не си била истински обичана като дете. Не можеш да промениш хората, дали ти живот. Можеш да промениш само себе си и своя. Не можеш да промениш никого, без да е готов. Можеш само с готовност да прегърнеш миналото си, защото то те е направило жената, която си днес. Жена, която може да направи различен избор. Избор, с който веднъж завинаги да промени родовата карма, вместо за пореден път да я повтори.

Погледни мъжа, когото обичаш. Виждаш ли в очите му раненото дете, което желаеш да спасиш и излекуваш? Повярвай ми, не можеш, ако той не позволи. И ако колкото повече любов и нежност му отдаваш, толкова повече той страхливо бяга или остро те ранява, то знай: в очите ти той вижда онзи мъж, който винаги е искал да бъде, но и от когото най-силно се бои. Вината и срамът от това му осъзнаване се превръщат в гняв и омраза и към двама ви. Моля те, не чакай да те смажат, с надеждата че звярът ще замърка. Не можеш да накараш никого да приеме себе си, ако той сам не може. Можеш само да приемеш неприемането му и да продължиш напред. И знаеш ли, раненото дете, което искаш да спасиш, си ти. Привличането към нуждаещите се от теб мъже е проекция на собственото ти желаение да бъдеш обичана, обгрижвана, приета. И когато отново, за пореден път, простиш непростимото, приемеш неприемливото, съчувстваш на безчувствието, отвърнеш на насилието с любов, спри и помисли защо го правиш. И дай тази прошка, приемане, съчувствие и обич на раненото момиче в теб.

Погледни мъжа, когото обичаш. Вярваш ли, че си достойна за любовта му, само ако жертваш себе си за него? Че заслужаваш нежността му, само ако го спасиш в ръжта? Че трябва да се бориш за внимание и одобрение безспирно, да му се доказваш до безкрай? Че ако просто ги получиш „даром“, то те не струват нищо, щом не си ги извоювала във битка? Тази битка те връща обратно към детските години, когато си се борила за любовта на хора, неспособни да я отдадат заради собствените си проблеми и несгоди. Към вината за „недостатъците“ ти, която можеш да изкупиш само чрез саможертва. Към усещането, че можеш някак да ги скриеш, само ако мъжът има дори повече недостатъци от теб. Страдаш ли дълбоко, когато той те изоставя и отхвърля? Боли ли силно, когато те унижава и предава? Чувстваш ли се готова на всичко, за да го направиш по-добър към теб, да го накараш да остане? Усещаш ли как търпението, надеждата и желанието ти да задоволяваш всеки негов каприз за пореден път напълно те изчерпват, само да се разбереш след миг, че можеш да понесеш и още? Усещаш ли как отново прехвърляш отговорността от него върху себе си, вярвайки, че така държиш нещата под контрол? Срещнала си този мъж, за да преживееш с него отново най-болезнените детски травми. За да осъзнаеш. Да осъзнаеш, че за разлика от миналото, днес ти не си онова малко безпомощно момиче, готово на всичко, за да оцелее. Днес ти си силна, смела, уважаваща себе си жена, която знае кога и как да каже „Не“. Жена, която отказва повече да потиска гнева си, защото с него потиска и волята и решителността си.

Погледни мъжа, когото обичаш. И с ръка на сърцето си отговори: „Зависима ли си от болката, която връзката ти с него носи?“ Понякога използваме подобна зависимост, за да избягаме от себе си. За да не чувстваме собствената си болка, празнина, безпътица и страх. Улисани в грижите за някой друг, можем за пореден път да избягаме от отговорност за собствените си житейски избори и проблеми, чието решение пак да отложим. Не е нужно да отлагаш. Не е нужно да се боиш от волята, силата, светлината и мъдростта в себе си. Не е нужно да се боиш от това решително да вземеш живота си в ръце и да го насочиш в желаната от теб посока. Дори когато никой друг не вярва в теб и не те подкрепя. И знай, че заслужаваш да бъдеш истински щастлива. Че каквото и да казват онези гласове – на другите и този вътре в теб, ти заслужаваш най-доброто. Че истинската интимност е мисия възможна. И когато осъзнаеш всичко това, то може би, може би…вече не е нужно най-неправилният мъж да бъде най-правилният избор. Защото вече си разбрала посланието, което връзката ти с него носи.

Любовта е свещено чувство. Никой няма право да го отрече или оспорва. Но все пак, когато за пореден път почувстваш любов към опасен за теб мъж, то моля те, запитай се: Любов ли е наистина това? Реалност или сън? И ако за пореден път затвориш тотема в сейфа и скочиш през прозореца, защо го правиш? Защото, по думите на Робин Норууд „за жените, които обичат твърде много“: “Намираме нестабилните мъже за вълнуващи, ненадеждните за предизвикателни, непредвидимите за романтични, незрелите за чаровни, тези с променлив характер за мистериозни. Гневните мъже се нуждаят от разбирането ни. Нещастните – от утехата ни. Неадекватните – от насърчаването ни, студените – от топлината ни. Но не можем да „поправим“ мъжа, който си е наред – такъв, какъвто е; а и ако е мил и грижовен към нас, не можем също и да страдаме. За съжаление, ако не можем да обичаме мъжа твърде много, обикновено не можем да го обичаме изобщо.“