КОНТРОЛ И ВМЕНЯВАНЕ НА ВИНА  – още един от инструментите на нарцисите. В тази статия ще откриете как го използват, за да ви правят зависими от тях. ПАЗЕТЕ СЕ!

Заплахи.

Казват ви, че ще вземат децата и ще изчезнат, или ви заплашват като казват: „Няма как да ти опиша какво мога да ти/ви направя.“ или „Не искаш да разбираш на какво съм способен“ или „Не ме ядосвай, защото ще си изпатиш“…

 

 Следене и наблюдение на местонахождението ви.

Те искат да знаят къде се намирате през цялото време, искат да имат достъп до локацията ви и настояват да отговорите незабавно на техните обаждания или текстови съобщения. Те може да се появят само, за да видят дали сте там, където трябва да бъдете и където те са уведомени, че сте. Те не искат по никакъв начин да изпуснат контрола, който са постигнали над вас.

 

 Цифрово шпиониране.

Те могат да проверят вашата интернет история, имейли, текстове и дневник на обажданията. Те дори могат да изискват вашите пароли и да настояват, че това значи открита връзка, честност и отвореност. Това, което всъщност означава е пълна липса на лично пространство, на лична комуникация с приятелите ви и на правото да имаш тайни само за себе си.

 

 Едностранно вземане на решения.

Те могат да затворят общата ви банкова сметка, да отменят срещата с вашия лекар или да говорят с вашия шеф, без да ви попитат.

 

 Финансов контрол.

Те могат да пазят банкови сметки само на свое име и да ви накарат да поискате и да молите пари от тях. Може да се очаква да отчитате всяка стотинка, която похарчите. Ако сте майка, която е в майчинство и гледа малките ви деца, финансовият контрол е много мощен инструмент за подчинение, защото вие нямате свои собствени финанси към сегашния момент, „вързани сте“ с децата, нямате къде да отидете, нямате заделени спестявания и се усещате като в задънена улица.

 

 Изнасяне на дълги поучителни лекции.

Обсъждането пак и пак на грешките ви с дълги едностранчиви монолози ясно показва, че те мислят, че сте под тях, че трябва да ги слушате, да изпълнявате и само вие да сте страната, която се напасва и променя.

 

 Директни авторитарни поръчения.

От „Донеси вечерята ми на масата сега“ през „Спри да четеш веднага“ до „Искам утре всичко да е изчистено и подредено“, очаква се заповедите да бъдат изпълнявани – безропотно, моментално и без обсъждане, въпреки плановете ви да направите нещо противно

 

 Изблици и спонтанни неочаквани избухвания.

Казали са ви да откажете този излет с приятелите си или да сложите веднага колата в гаража или да накарате децата да млъкнат, но не сте го направили или не сте успели, така че сега трябва да се примирите с гневна тирада с червено лице за това колко не сте сътрудничили и как за нищо не ви бива.

 

 Отнасят се с вас като с малко дете.

Те ви казват какво да облечете, кои обувки да обуете, дали да се гримирате или не, кой парфюм да сложите, какво и колко да ядете или кои приятели можете да видите и кога. Сякаш трябва да искате разрешение за всяко ваше действие и решение сякаш сте на 5-6 годинки.

 

 Престорена безпомощност.

Те могат да ви кажат, че не знаят как да направят нещо или че им е много сложно. Понякога е по-лесно да го направите сами, отколкото да го обясните. Те знаят това и се възползват от това. Например доста често се случва по отношение на децата. Бягат от отговорност да сменят пелени, да изкъпят детето, да го приспят/успокоят, да се занимават с него, изобщо да поемат активна действаща роля като родител.

 

 Непредсказуемост.

Те ще избухнат от ярост от нищото, внезапно ще ви обсипят с обич или ще станат тъмни и мрачни при падането на една шапка на пода, например, за да ви накарат да имате усещането, че ходите в минно поле, че във всеки един момент може да стъпите на мина, да се чувствате постоянно нащрек и напрегнати и да ви е свито отвътре кога и как пак ще сгафите и човекът до вас ще избухне или ще се обиди.

 

 Те просто излизат и напускат ситуацията.

В социална ситуация навън излизането от стаята ви оставя безмълвно да държите чантата ѝ/му. У дома обаче това е инструмент за поддържане на проблема нерешен, това е контрол – демонстрация кой дърпа юздите, кой решава кога да си тръгне, кой се „изключва“ от проблема.

 

 Използване на значимите ДРУГИ.

Насилниците могат често да ви казват, че „всички“ мислят, че сте луди или „всички казват“, че грешите, че ВСИЧКИ ви се присмиват на поведението или външния вид или неуместното чувство за хумор. Това е играене по струната на „Какво ще кажат хората“ – дълбоко заложен архетип на мислене в нашето общество.

„Значимият ДРУГ или ДРУГИ“ е и термин от психоанализата – на един измислен фантазен образ, персонаж в човешкото съзнание, който е сборен образ на персонификацията на страховете и притесненията ни.

Мисленето в стил „Какво ще кажат хората“ е убило повече мечти, отколкото каквото и да било други на света.