Обвиняването и отричането са още инструменти в арсенала на егоцентричните нарциси.

Това поведение идва от дълбоката вътрешна несигурност, дефицити и комплекси на насилника. Той иска да създаде йерархия, в която той да е на върха, а вие да сте на дъното. Никой да не поставя под въпрос неговото поведение, използвани думи, стабилността на неговата психика, никой да не си помисли да натиска неговите бутони. Трябва да разберем (но НЕ и да оправдаем!), че това поведение идва от слабост и дълбоки вътрешни емоционални травми и неразрешени конфликти. Силните хора могат спокойно да се изправят срещу Сянката си – своята тъмна страна, защото са я осъзнали, интегрирали и са се помирили с нея. Ето защо нямат проблем да поемат градивна критика и да обсъждат поведението си, както и да правят компромиси в името на изграждането на хармонична връзка.

Грубостта е начинът на слабите хора да демонстрират сила!

Ето няколко примера обвиняващо и отричащо поведение от насилника:

 

Ревност.

Обвиняват ви, че флиртувате или им изневерявате. Тяхната ревност се простира много отвъд физическия чисто сексуален аспект на изневярата. Те може да ви обвинят, че поглеждате други хора, че комуникирате с други хора, че сте любезни и мили с други хора, че си пишете с приятели, че излизате с колеги, че се обличате „предизвикателно“.

 

Обръщане на ролите.

Те ви казват, че вие причинявате проблемите им с гнева и контрола, тъй като сте толкова слаби и наранени.

 

Отричането на нещо, което знаете, че е вярно.

Насилникът ще отрече, че е имало спор или дори споразумение, което вече сте сключили. Този похват се нарича „gaslighting“ – затъмняване/замъгляване на ума. Той има за цел да ви накара да поставите под въпрос собствената си памет и здрав разум, да започнете да се съмнявате в себе си.

 

Използване на вина.

Те биха могли да кажат нещa като: „Ти ми дължиш това. Ти си длъжна да направиш това за мен. Виж всичко, което съм направил за теб “, в опит да направят така, че да стане на тяхното.

 

Провокиране и разстройване, а след това обвиняване.

Насилниците просто знаят как да ви разстроят. Те са го правили много пъти и са станали царе в това, познават всеки ваш бутон и знаят какво ще стане като го натиснат. Но след като проблемът започне, вината винаги е ваша, че сте го създали.

 

Отричане на злоупотребата и насилието им.

Когато се оплаквате от техните атаки и се опитвате да им ги осветлите, насилниците ще го отрекат, привидно объркани от самата мисъл за това.

 

Обвиняват вас в злоупотреба и насилие.

Те казват, че вие ​​сте този, който има проблеми с гнева и контрола и те са безпомощната жертва. Имате чувството, че ви обвиняват точно в това, което те самите правят спрямо вас. Това ви обърква още повече.

 

Карат ви да се чувствате банално.

Когато поискате да говорите за наранените си чувства, за емоциите и неудовлетворението си, те ви обвиняват, че прекалявате и правите от мухата слон и че нищо не се е случило. Демек проблемът отново е във вас.

 

Казват, че нямате чувство за хумор.

Насилниците си правят лични груби унизителни шеги с вас. Ако възразите или се засегнете, те ще ви кажат да сте над нещата и че нямате никакво чувство за хумор.

 

Обвинявам ви за техните собствени проблеми.

Всичко, което не е наред в живота им, е по ваша вина, нищо че тези неща не са били наред много преди вие да се появите в живота им. Не сте достатъчно подкрепящи; не сте направили достатъчно, за да им помогнете; не сте се постарали; или просто сте си забили носа и ровите там, където не ви е мястото.

Насилниците отказват да се погрижат за себе си, да излеуват травмите си, да потърсят помощ за поведението си и да поемат отговорност за случващото им се.

 

Унищожаване и отричане.

Те могат да счупят екрана на мобилния ви телефон или да „загубят“ ключовете на колата ви, да изтрият хард диска на компютъра ви, а след което да го отрекат с пълната увереност, че са прави.