Направи това, когато някой те обижда:

Те не знаят как да се справят със собствените си болки и затова ги интерпретират на другите хора. Всеки от нас има своя собствена болка, с която не може да се справи. И когато крием твърде много страдания в себе си, и не се опитваме да ги преодолеем, те търсят начин и успяват да се вкопчат в други хора. Ето защо нанасяме болка на хората около себе си.

Представям ви забележителните слова на Джеф Фостър за това как да се отнасяме към хората, които се държат особено зле с нас …
Когато някой ви ругае и ви унижава,
Когато някой ви дава съвети, за които не сте молили,
Когато някой ви счита за виновен за болката си,
Когато те не ви чуват, безкрайно говорейки само за себе си,
Когато те ви сравняват с други хора,
Не обръщат внимание, осъждат или осмиват вашите мисли и чувства.

Спрете! И Вдишайте дълбоко.
Знайте, че това е тяхна болка, а не ваша.
Знайте, че те виждат само един единствен сън, който могат да видят, докато не се събудят,
Знайте, че те виждат не вас, а своите илюзии.
Може би, им е трудно да обичат себе си.
Може би те търсят потвърждение на ценността си отвън.
Може би, те са разединени с дъха си, тялото, скъпоценната жизненост и истинското си призвание.
Може би, те живеят в дуалистичния свят на доброто и лошото, правилното и грешното, успехите и неуспехите.
Може би, те са забравили простото удоволствие от живота.
Може би, вие знаете това.
Може би, вече сте били там, където са те сега.
Не се опитвайте да ги промените. Те не могат да бъдат променени.
Не се опитвайте да ги поправите. Те не искат да бъдат променяни.
Колкото повече се доближавате до тях, толкова повече ще ви отблъскват.
Не се заплитайте в мрежите им от скръб и печал.

Бъдете ясни, дори и състрадателни, но без да оказвате натиск върху никого.
Нормално е, че те са разстроени. Това наистина е така.
Дайте им свободата да бъдат разстроени.
Нормално е, че те са разочаровани от вас.
Дайте им свободата да бъдат разочаровани.
Нормално е, че те ви осъждат. Оставете ги да бъдат свободни и в това.

Бъдете свободни и изразявайте своите собствени мисли и чувства!
Позволете си да се чувствате тъжни, да се ядосвате, да се съмнявате, да бъдете виновни.
Нека всички тези потоци от скъпоценни енергии протичат през вас.
Те няма да ви влияят, когато им позволите да се движат свободно.
Да, в това пътуване ще се срещнете с много пазачи на крепости.
Но вие продължете по своя път, и позволете на другите да вървят по своя.
Не е нужно да го обяснявате или да го защитавате.

Бъдете себе си в тези трудни времена.